Напоследък няма сфера, незасегната от доминацията на проблема с COVID-19 пандемията. Хора борещи се за живот, други губят работата си, бизнеси се затварят, ограничават се движения на хора. Цели градове и държави буквално се заключват и няма как да е иначе, пред страха за оцеляване в такава среда. Далеч съм от възможността да пророкувам за глобалните щети от това в сферите на икономиката, бизнеса, психологията и свободите на хората.

Като човек, оглеждащ се с окото на фотограф обаче, виждам лица носещи маски по улиците, пешаходци заобикалящи се един друг на разстояние, с подозрителност и недоверие. Не ми се мисли как, в тази ситуация, се създават прекрасни репортажни портрети, излъчващи позитивност, настроение и радост от живота като цяло. Даже, традиционно жизнерадостните, затрогващи и незабравими тържества, като рождени дни и сватби, носят отпечатъка на това зло – участниците с маски, лица предварително напрегнати от параноичен страх.


За жалост нещата нямат ясно обозрим край и това сякаш затваря шансовете на талантливи колеги да създават красиви улични портрети, градски пейзажи с обичайното население – ненаплашено, любопитно и общително. Градски забележителности, обиколени от местни и туристи, детски площадки изпълнени с радостни лица. Пътешествията и екзотичния туризъм също се свиха, а с това и още много инспириращи теми за фотография – любителска и професионална. Остава надеждата, че всичко скоро ще отмине, като след лош сън и отново ще “отворим” обективите си за красотата и неповторимостта на заобикалящия ни свят.