Cерия билбордове, рекламиращи услугите на Д-р Енчев, неотдавна заеха места за външна реклама в София. Безспорно оригинални, с рекламно послание, насочващо по-нежната част от обществото към възможностите на съвременната естетична хирургия. Като рекламен фотограф, за мен беше по-интересна визията им, съдържаща знаци от друго време. Рисунки, напомнящи средата на миналия век и характерните крайпътни билбордове на Америка или френските реклами по фасади и модни журнали от младостта на родителите ни. Дали фотореалистичната рисунка е по-художествена творба от изрисуваната фотография е спорно.
Предполагам, че освен извикващи носталгична екзотика, публикуващите тези билбордове са спестили усилията за намиране на подходящ фотомодел, сключване на съответните договори, хонорари и снимачни разходи. Рисунката освобождава от буквалност. Напълно анонимна е. Вероятно внушава, че рекламирания Д-р Енчев умее да вае хубостта, както художника с палитра, от своята фантазия. Оценявам високо изобразителното умение на автора им. Все пак, на мен ми се искаше да видя на тяхно място, истинскa съвременна, художествена фотография, каквато има способни да творят у нас…
Естетична хирургия ми звучи мн странно… Има защо на този бранш да му е нужна реклама дори и по веме на криза!
Извън темата ми, и при цялото ми уважение и респект, именно към този клон на медицината бих отбелязал скромно: спада на духовността ни, парвенющина, стадност и неохедонизъм, съчетани с култ към лесния успех в живота, правят този бранш процъфтяващ, а клиентите му с усещането за първостепенна инвестиция. Това илюстрират и рекламните слогани на кампанията.
Развитието в рекламните билбордове на “симетрично” нашумелия Д-р Енчев появи и фотография: постановъчен портрет на самия ваятел, в централна композиция, с ореол от блестящ операционен прожектор и маниерно прибрани ръце, горната открояваща синя хирургическа ръкавица до тежък златен часовник… какво повече(?)