Кой е най-добрият обектив за снимки на храна
07.06.2011Срещал съм такъв въпрос по форуми и блогове в мрежата. Както и много други въпроси, на тема фототехника и фотография. Защо ли, след като всичко вече е “автоматично”? Масовият фото-интерес, след влагането на високи технологии във фотоапарата, се допълни от повсеместното разпространение на “умна” техника, заменила “тъмната стаичка” и фото-химия от миналото. В резултат процеса на снимане стана лесен и достъпен, като никога преди. Улеснена е самоподготовката. Оценяването на резултата, моментално видим зад обектива, стана рутинен навик даже за колегите професионалисти. При останалите, опитите обикновено продължават, до постигане на задоволителна снимка или докато изтощените батерии не подсетят, че сеанса, все пак, има край. После в ход влиза фото-ретуширане (често достигащо до създаване на съвсем ново изображение, дори нова “реалност” а от там сякаш и ново изкуство – достойно за тема на друга статия).
Парадоксално, но въпреки очевидната леснина за “щракване” и последващ успех, по-амбициозните ползватели остават понякога не съвсем удовлетворени. Акуратни автомати фокусират, определят светлината, цветният баланс, дори отгатват възможния обект и сюжет, преди още да мигнем… Веднъж записани в поредици на “нули и единици”, пъстрите картинки заживяват в собствена динамика из сървърни архиви, дискове, телефони и всевъзможни други преносими и “умни” устройства, буквално задръстват мрежата, създавайки много забава и настроение. Но последните хай-тек джаджи и добитите с тях най-прекрасни, “професионално” изглеждащи и блестящи в милионите си цветове снимки, не отразяват съвсем автоматично предварителните искания и очаквания на снимащия. Ако снимките остават само за домашния албум всичко е наред. Ако искаме обаче повече – адекватна гледна точка, светлина и композиция, пресъздаване на предварителна идея, изказ на фантазия, различен рисунък и желана гама – трябват познания. Самокритичността тук е предимство. След обширния увод ще се спра на заглавната тема, опирайки се на своя опит в редица заснимания на храни и гурме.
Дефинитивно-еднозначен отговор е невъзможен, разбира се. Така както няма най-добра дреха или автомобил. Все пак може да се ограничим в избора, изхождайки от характера на такъв обект и поставените цели. Най-често храна се снима за онагледяване на кулинарни рецепти, реклами, етикети или просто ресторантски менюта. Снима се в близък план, обхващащ от едно до няколко блюда едновременно, често и в детайл, като се набляга на структурата, свежестта или сочността на предлаганите лакомства. Желателно е да се придаде усещане за вкус и аромат. Често поднасяме нос към интересно блюдо, или любопитно разглеждаме отблизо кулинарна забележителност. Същото се очаква да “направи” и зрителят на фотоса, чрез камерата на снимащия вкусните изкушения. Аромата ще “пленява” от снимката, ако има атмосфера, подходящо подбрани аксесоари, осветление. Структурата ще се подчертае, ако фокуса е насочен правилно и композицията води. Модата в жанра налага ниски гледни точки, неясен заден план – зареждащ с настроение, в стила на японско “боке”.
Определяно като красиво, то е част от “характера” на всеки отделен обектив и зависи както от оптичната му схема, така и от формата и конструкцията на вложената в обектива бленда (по-кръглия отвор, дава окръглени по форма отблясъци на фона извън фокус, субективно възприемани като по-естетични). Успешно се ползва по-дългофокусна оптика. Желателно добре коригирана и достатъчно светлосилна, за приятно разфокусиране на задния план, при избор на отворени бленди. Също трябва да фокусира от близо, което прави избора на макро-обективи подходящ. Ако липсва тази възможност се ползват успешно допълнителни макро-пръстени (при огледално-рефлексните камери) или допълнителни лещи пред обектива. Употребата на сенник (още по-добре прецизен “компендиум”) е много препоръчителна, за запазване на качеството в цветност и контраст. Интересна възможност за контрол на фокуса предлагат техническите камери, твърде скъпи и екзотични обаче. Ефекта им може да се постигне частично с т.н. шифт-обективи. Те засилват акцента върху главното, изваждайки осталото вън от острота. Освен подобрен контрол на фокуса, тези системи дават възможност и за корекция на перспективните деформации още при заснимането (вместо по-ограничените и забележими, допълнителни компютърни корекции). Употреба на подходящ безцветен фиктър, за защита пред обектива, е възможна, ако се снимат отблизо пръскащи или отделящи обилна пара обекти. На навлизащите в жанра пожелавам успех и търпение! И един съвет – позволявайте си да опитвате от храната; вкусовото очарование вдъхновява…
Направо ми създаде апетит тази статия 😉