От доста време не бях добавял и ред в този блог. Причините са различни, най-вече заетост в тривиални ангажименти. Впрочем завършекът на учебната година в Арт-колежа ми освободи поне мъничко неделно време и креативна енергия. Учудващо за мен, последните години нивото на работата ми там не се подобри, а липсата на постоянство и интерес в част от колежаните силно ме демотивира.

По стечение на обстоятелствата поех там и преподаване на Фотошоп (начално ниво), освен приложна и студийна фотография. Една от причините да поема тази отговорност, бе очевидната и наложителна необходимост от такива умения и знания за колежаните по фотография, работещи само с дигитална фототехника. Високото ниво на предния преподавател по Фотошоп и специализираността му предимно в уеб-дизайн оставяше болшинството от колежаните в предните години без най-основни и същностни за фото-редактирането познания като “кропване”, корекции на “цветове” и “нива”, какво да кажем за коригиране на перспектива и малко по-сложни умения за работа със слоеве и канали… Друго предизвикателство в това начинание за мен бе да превъзмогна различията във “входните” нива на колежаните от различните специалности. Докато изучаващите специалност “анимация” уверено рисуваха изображнеия, работеха свободно с таблети, някои от фотографите имаха сериозни затруднения още с интерфейса на Фотошоп, а английският език сериозно им куцаше.

Докато работех над това, да изравня поне базовите знания на всички (принудени да посещават едновременно малобройните часове) и да демонстрирам фото-редактиране (при това на един немощен и непригоден за целта компютър), едно колежанче от специалност кино-монтаж, със самочуствието че е на “ти” с компютрите (на изпитите се оказа доста самонадценен и неподплатен със знания), та въпросното нахакано момченце някъде беше възкликало, по мой адрес: “Човека учи Фотошоп на момента” …Колко учудващо прав беше, даже сам, в своята непочтителна арогантост, не осъзнаваше! Не съм крил никога и от никого, че от 2000-на година, от версията 4 тогава , не съм спирал да се уча, и продължавам до сега. Много малко са хората, които буквално нямат какво повече да научат в тази необятна и непрекъснато развиваща се програма. (Дали не само екипа от създатели?!) В потвърждение на това, наскоро в новата ми работна среда обменях мисли и практики по Фотошоп с колега , целодневно посветен на Фотошоп,  който определено респектиращо добре се справя. Когато му споменах за възможността да се използва при една редакция на снимка опцията “Puppet Warp”, той откровено възкликна че дори не я знае…

Та се случват понякога и такива неща, докато отделяш време и нерви за да начуш някого на полезни за него умения. За случая, китайците имат чудесна асоциация: “не можеш да сипеш чай в пълна чаша!”

Разбира се вярвам, че бях полезен за по-будните и любознателни колежани, което ясно пролича и в неформалното им позитивно отношение, което многократно засенчи скромното ми преподавателско възнаграждение!