Като консултант, продаващ фотографска техника в специализиран магазин, често се изправям пред клиенти търсещи фотоапарат и техника за своето хоби.

Днес малките джобни цифрови камери, тип “сапунерка”, вече са изместени от смартфоните. Много снимащи любители, а и не само, напълно разчитат на многократно усъвършенстваните камери при тези “умни” телефони. Безспорно с тях се работи особено лесно, убедителни резултати се постигат не само през оптиката на няколкото им микро-камери, някои вече и с оптичен мини зуум, но и посредством мощната AI-система на изкуствения им интелект, заложен в малките им но бързи компютри. Резултатите често позволяват на шумните им реклами, да претендират даже за професионални качества, каквото и да означава това, според тях.

Все пак онези, които се изкушават да разгледат телефонните си снимки на добър монитор, лесно забелязват несъвършенствата на “сготвените” от процесори изображения: липса на детайл в определени зони- пренебрегнати от машината като не-важни, неточните граници на прилаганите blur-ефекти при портрети, неестествено острите контури другаде. Тези по-амбициозни любители често търсят и възможности за разширяване на набора от оптика с която да снимат, както и други качества, присъщи все още само на средния и по-висок клас техника. Безспорно доказала себе си, такава е цифровата огледално-рефлексна камера (DSLR). Произвеждана от десетилетия, присвоила от късната филмовата ера много технологии и произведени вече обективи, до неотдавна тя беше безспорна.

С търсенето на все нови и по-добри решения обаче, както и с безвъзвратното навлизане на видео снимането в класическата фото техника нещата се промениха. Фирмата Sony, премина през няколко опита да се “отърве” от неудобството на подвижно огледало, разрешаващо отклоняване на светлинното изображение между обектива и матрицата, за пълен контрол на бъдещата снимка в реално време. При снимане на филм, това беше единствения начин, жертвайки наблюдението само мига на снимката, когато въпросното огледалце се вдига. Различни са нещата при цифровите камери. Там изображението от матрицата освен за запис върху памет, едновременно може да се насочи и към малко контролно мониторче – електронен дисплей (LCD). Така работеха най-ранните цифрови апаратчета, както впрочем смартфоните и до сега. Неудобство при ярка дневна светлина е по-лошата му видимост, както и високата му консумация на енергия.

Но за изискванията на бързите репортажни, спортни про-камери, различно решение за дълго липсваше. Пречки бяха невъзможността на малките им батерии да осигурят достатъчен запас на ток, а от друга страна чиповете, онагледяващи и опресняващи изображението на дисплея, работеха по-бавно, причинявайки забавяне (Lag). Това беше технологично препятствие и осигуряваше за дълго безспорно предимство на DSLR технологията. Тя от своя страна така се масовизира и олекоти от към трайни материали, че стана евтина и масово достъпна, макар с по-орязани възможности спрямо по-високия им клас професионални модели.

Фирми като Olympus, Fujifilm, Panasonic вече конструираха модели ползващи безогледалната технология, когато Sony поде насоката, опирайки се на подобрените вече литиеви акумолатори заедно с по-мощните нови поколения визуализиращи чипове, едновременно консумиращи пестеливо енергия и произведоха своя впечатляващ модел от серия “7”. Новото тук бе прилагането и на пълноформатна матрица (Full Frame или FF) с висока резолюция, в сравнително доста компактно тяло без огледало и с нов байонет, присъединяващ нови висококачествени обективи към “Алфа” -системата. За визьор имаше сдвоен със задния дисплей микро-електронен дисплей (EVF), позволяващ добро и икономично на енергия следена на изображението дори при силно осветена околна среда.

След няколко поредни модела, всеки от които надграждаше, както фокусната система, така и цветните алгоритми на процесорите, системата се наложи на пазара като силно конкурентна и почти без алтернатива, както в статична фотография, така и при видео заснемане. Това решително промени и останалите по-масови производители, насочвайки ги в тази технологична концепция за високия клас фото-техника. Последваха нови присъединителни байонети от Canon -RF, от Nikon-Z, от Panasonic-L…

Веднъж “отвързани” от задължително запазеното до сега пространство, за подвижното огледало, оптичните конструктори бързо оптимизираха нови конструкции от лещи, влизащи непосредствено почти до сензора на тялото. Той от своя страна при все повече модели осигурява пространствена физическа стабилизация на изображението, компенсирайки значително размествания по време на експонирането. Това разшири възможностите да се ползват по-удобно и по-стари, нестабилизирани оптики, както при видео така и при снимане с ограничена светлина.

Така неспирния път на конструкторите и концерните произвеждащи съвременните камери, постави пред нови избори търсещите днес своята фотографска система. Очевидно бъдещето се очерта на безогледалните системи. Единствено реномираната фирма Pentax остава за сега на своите производствени линии само огледално-рефлексни тела DSLR, усъвършенствайки бързодействието им.

Смятам, че погледа в историчен план, на динамичното развитие на фотографската техника, помага съществено при определяне и избор на покупка от днешна позиция. Разбира се прехода е плавен. Все още мнозина се радват на чистото оптично изображение през огледалото, ценят бързината и непосредствеността, жертвайки визирането в сюблимния момент на експониране.

Изкушение предлагано от EVF (визьорния микродисплей) на безогледалната система е видимите по желание помощни символи Peaking и Zebra, Пийкинг позволява асистенция за лесно и точно фокусиране при ръчен фокус, а Зебра показва реално зоните с критичност в експонацията. Не само това, но видими стават и оптичните корекции въвеждани от процесора за всеки обектив, дълбочината на острота (DOF), и не на последно място, дори в почти липсваща светлина, усиленото електронно изображение запазва известна видимост, нещо недостъпно за чистото оптично изображение на DSLR.

Тук е място все пак да споделя, че аз, като професионалист, от дълги години боравещ изключително с огледално-рефлексната камера, и до сега ползвам приоритетно такава. Освен сантимент, това се дължи както на спецификата на заданията ми, така и необходимата налична оптика. Опита ми ме е научил, че не всяка замяна на една технология с по-нова е наложителна за добра фотография.

И на края нека все пак обобщим някои, сред основните отлики, за DSLR

  • предимствата:
    • пряко и чисто оптично следене на обекта
    • повече (2-3 пъти, за сега) възможни кадри с едно презареждане на батерията
    • бърз “фазов”-тип автофокус
    • широка гама от вече произведени налични обективи
  • недостатъци:
    • липса на добър автофокус при видео
    • загуба на картината в мига на експонация
    • възможни разминавания на прецизен фокус в равнината на матрицата (front-back focus)
    • затруднено “ръчно” фокусиране

за безогледалните

  • предимства:
    • широки възможности за видео заснимане
    • подобрена оптика, предстоящо развитие на много нови модели
    • възможност за електронен затвор, работещ безшумно и с много къси експонации
    • критичен фокус, винаги точно в равнината на матрицата
    • визьора илюстрира изображението точно както ще се запише в паметта
    • възможност за визиране и в относително тъмни места
    • удобно ръчно фокусиране
    • възможност за ползване и на стари обективи чрез специфични адаптери
  • недостатъци:
    • по-малък възможен брой кадри с един заряд на батерията
    • забавяне на картината във визьора (Lag)
    • все още някои трудно привикват с електронен визьор, въпреки че новите версии са брилянтни