Спомням си новела от естонския писател Ен Ветемаа. Героят, обездвижен от претърпяна злополука, с тъга се сещаше за съприкосновението между някога здравото си тяло и останалите пътници в блъсканицата сред претъпкан градски автобус. Контрастирайки с наложената му неподвижност, ужасната навалица изплуваше в спомена му като жизнено желано усещане.


С подобни чуства се връщам в спомена си към миналогодишните разходки из многолюдните, претъпкани площади и туристически забележителности в Италия. Цял късмет бе шанса, да вкуся от пъстрото великолепие и аристократично многообразие на прекрасната страна, преди да ни скове ковид пандемията.

Дали в обозримо бъдеще отново ще видим веселата глъчка от пъстри туристи размесени сред чаровните, гостоприемни и артистични италианци. Надявам се скоро това време да се върне и защо да не започне от там, където сякаш най-напред в Европа, тежко се настани бедата.