Още не е отшумяло сериозното въодушевление по свръх иновативния апарат от най-висок клас – Nikon Z9, появил се едва преди две години, последван година по-късно от олекотената му и (уж) по бюджетна версия – Nikon Z8.

Пълното изчезване на механичен затвор, дословната визуализация на “улавяното” изображение, миг преди да е запазено, буквално мигновен и непогрешим фокус, скорост на “запечатване” изумяваща разума, изпреварваща мисълта ни – това са само щрихи от респектиращите им възможности.

Само месеци след това, се появява още по невероятен модел, този път от Sony – a9 III, който съвсем пренаписва всички установени възможности за скоростно снимане, автофокус поддържан от Изкуствен Интелект (AI) и изумителни предимства за видео снимане с особено високи резолюции и каданси. Вложен е сензор от “стактнат” тип, въоръжен с “глобален” затвор – нещо, което за пръв път позволява практически, да се изчита и запаметява информацията едновременно от всички пиксели, при това в скорост достигаща 120 кадъра в секунда, и тук следва най-изумителното: записа предхожда пълното натискането на спусъка с цяла секунда (!) Това значи, че дори да сте закъсняли в реакция на събитие, имате вече цели 120 кадъра в предварение върху паметта.

Немислими до скоро постижения! И това съвсем не е краят, …състезанието продължава! 🙂

Работейки в специализиран магазин за фото-техника през последните години, наблюдавам често сблъсъка на новозакупилите подобни високотехнологични, безогледални камери с особено усложнените им менюта, въвличащи в избор на изобилие в опции от много десетки възможни настройки дори само при фокуса, да не говорим за още много други присвоени фото и видео настройки. Често дори трудно се осмислят различията. Хора завладяни в близкото минало от рекламни слогани, като тези на Kodak: “Вие само насочете обектива – останалото оставете на нас” и други от сорта, както и от провокиращи реклами на съвременни смартфони, обещаващи лесни професионални снимки, направо “от кутията”, изведнъж се стъписват, като оператори на системен компютър, пред изпълнените с много редове и под-редове, по цели страници менюта, съдържащи редица сложни, неинтуитивни за тях понятия. Можеби и това допринася, за все по-ширещото се възраждане на “простата” аналогова фотография, въпреки непрестанно нарастващите цени на консумативи за нея и времето което изисква.

Колко магично и изчистено изглежда днес “майсторството” да правиш снимки, контролирайки ръчно “само” фокус, бленда и скорост. Зареждаме с нов филм стария механичен фотоапарат, и – Voilà, запечатваме скритата картинка!

Всичко това ме върна да препрочета изключителните анализи на Сюзан Зонтаг в “ЗА ФОТОГРАФИЯТА” (1977), и виждам потвърждение на много от пророческите й прозрения: “…фотографът стои зад своя фотоапарат, създавайки частица от друг свят: света на образите, който се кани да надживее всички.”

Нима това вече не се случи с океана от изображения, в който плуваме из виртуалното (и не само) пространство , от Инстаграм …и навред около нас. Тя още тогава пише: “Старовремските фотоапарати се зареждаха по-тежко и трудно от допотопния мускет. Съвременния фотоапарат се стреми да стане вид лазерна пушка”…

“Подобно на колите, фотоапаратът се продава като хищно оръжие – колкото се може по-автоматизирано, готово за удар. Масовия вкус изисква лесна, невидима технология. Производителите окуражават клиентите, че снимането не е специално умение или познание, че машинката сама си знае работата и откликва на най-лекия вътрешен подтик. Просто като запалването на колата или дръпването на спусъка. Като оръжието и колите, фотоапаратът е фантазно устройство, употребата му води до наркотична пристрастеност.”

Диалогизирайки с нейната теза: “…фотоапаратът е сублимирано оръжие…” си мисля, че в наши дни всички искат да излизат на улицата “въоръжени”, ако не с високотехнологичните супер-камери и заплашително насочените им могъщи обективи (улавящи и нощем черна котка бягаща върху куп въглища), то поне с последно поколение смартфони, осигуряващи надеждна и бърза “стрелба от бедро” чрез техните мини-компютеризирани камерки, подсигурени с вездесъщия днес Изкуствен Интелект (AI).

На всички днешни мои колеги фотографи – хобисти, ентусиасти или любители, някои заработващи допълнителни доходи – бих споделил, че все пак, фотографията се прави не само с фото-апарат, но също с око и глава.

Да оставим състезанието за бързина на фокуса, алхимията на системата му, детайла в пикселите и сексапила на дизайна в ръцете на производителите, в краен случай за блоговете на манияците на техника. Не визирам единствено спортните репортери и фото-журналистите, които с право имат от какво да се възползват.

Нека просто се огледаме и поснимаме, кой с каквото разполага. Обектите са навред около нас, а красотата е в очите на зрителя. Количеството на снимките не прави качеството им по-голямо.

За мен едно присъщо на фотографията качество е да синтезира многото (или всичко) в малко, дори само в една снимка, която да ни разказва много.