Огромното разпространение на смартфоните, като инструмент на образно съдържание, преимуществено дори пред специализираните за това инструменти (фото и видео камери) ме провокира да поразмишлявам. Разбира се, явни аргументи са, че първите без друго са вече масово достъпни и широко разпространени. Винаги “под ръка”, не изискващи особеи знания или умения, всичко при тях става много по-лесно.

Опротените им приложения се управляват буквално с едно-две движения по екрана. Особено важно е и това, че те, въпреки ограничените си по размер матрица и оптика, рядко включваща реален оптиче зуум, или голяма светлосила, разчитат на мощен изкуствен интелект (AI). Знаем как той все по-добре успява да прецени и насложи “видяното” от няколкото отделни камери в едно общо ново изображение, изненадващо успешно при това.

Всички лесни инструменти – вградени всевъзможни филтри, стабилизация, портретен режим или предаващ кино-изглед на заснетите видео-клипове и даже професионално прекадриране, са също сериозно предимство и улеснение за новака.

Освен това, нека не пропускаме, че тези именно свойства на модерните смартфони, са във фокуса на проектантите от корпорациите – производители. За сега няма много напредък в традиционните функции на телефона, в областта му като средство за комуникация, ретрансланция на данни или дори качество на видимото изображение върху неголемите им дисплеи: Те са просто фантастични, …и продължават да се подобряват. Но революционно може да се нарече, именно подобряването им в полето на заснемане.

Вече се предлага и по-професионален тип “периферия” към тях, отново в подкрепа на тези им функции (монтажни клетки тип “кейдж“, а към тях цяла гама от различни външни микрофони, управляемо осветление, удобни грипове за захват и спусъци – тук списъка непрестанно нараства, заедно с продуктовата листа на многобройни иновативни производители, търсещи нови ниши и изгодни печалби. Всичко това е безспорно.

Сякаш само критичните професионалисти, амбициозните аматьори и заклетите перфекционисти не се изкушават да ги предпочитат пред “тежката си артилерия” от висок клас камери и пособия.


Струва ми се обаче, че се откроява още една особеност за тяхната доминация, от различно естество; Вече изтъкнахме присъщата им лекота, лесно и бързо боравене, наличност по всяко време и условия, моменталния възможен трансфер, чрез мобилна интернет свързаност и т.н.

Отчетохме, че качеството на фото-снимките и заснетия фидео “футийдж” е напълно адекватно и продължава да се подобрява непрестанно. Изяснявайки тяхната всеобхватна употреба аз потърсих още едно обяснение, закодирано в основите на образността. Зависимостта между форма и съдържания отдавна е обект на много философски и всякакви други анализи.

Не рядко е подчертавано, че съдържанието има първенство пред формата – колкото изящна и съвършенна да е тя, никога не измества напълно приоритета на съдържанието. В смисъла на нашата тема, ако приемем че “формата” е именно визуалното техническо качество на образите идващи от телефоните, то “съдържанието” е неизменно главния, водещ елемент, на заснетите обекти.

Информацията от съдържанието си остава все така първостепенна. Снимка от събитие, направена с телефон, е много по-ценна от липса на каквато и да е снимка, и не променя съществено характера на информацията в сравнение със снимка направена от професионална техника, колкото и качеството формално (т.е. “образно”) да е превъзхождащо.

След уговорката, че телефоните вече генерират приемливо, дори добро качество по формата си, то те отлично предават информацията чрез съдържанието. Никой не би се вглеждал в няколкото по неясни пиксела, или по изопачени линии ако получава същностната информацията, т.е. съдържанието. И тъкмо тук аз виждам силен аргумент за доминацията на съвременните телефони.

Нещо повече, ширещата се сред младежите мода, в ренесанс на аналоговите снимки , в това число и “ломография“, често осъществявани на стари и почти негодни филми или други – обработени алтернативно – по “крос-процес” въвеждащ ефектни, но не съвсем реални, отчуждени цветове, както и моментните тип Polaroid / Instax плаки (отразяващи моменти подчертано без претенция за качество) потвърждават едно пренебрежение към формата (или поне формалното качество) в полза на постигането на креативност и индивидуалност при предаване на съдъжанието.

Сякаш в противовес на все по-високо технологичните цифрови безогледални “свръх-камери” и безупречната им “нано” технологична оптика, преодоляващи нови върхове на Формалното качество, Съдържанието се “излива” по някога от допотопни технологии или техни нови реинкарнации, само за да докаже своето първенство над формата.

Аз бих добавил само следния съвет: Снимайте с каквото разполагате и помнете, че снимката трябва да говори сама за себе си, независимо с какво е направена. Все пак по-важното е съдържанието!