Дигитализация на манускрипти
16.12.2014Ако някой си представи кожени страници, изпълнени с ръчно изваяни букви, краснописи и средновековни илюстрации, грижливо подвързани в дебели дървени или кожени корици, ще бъде наясно с вида на тези уникални, безценни книги. Изписвани в манастирските скрипториуми от изкусни монашески ръце, прелиствани дръзновено от още хиляди след това, тези книги разказват за нашата история, величава и страховита.
За да може и днес да свидетелстват за отминалите векове, пред множеството заинтересовани специалисти, историци и лингвисти, те трябва да бъдат реставрирани, съхранени и дигитализирани. Последното би направило достъпа до тях бърз, лесен и безопасен за разпадащите се от времето оригинални материали, от които са изработени.
Чрез достъпност и в интернет, те могат да послужат и на множество чуждестранни учени, при това едновременно. За тази цел, тяхното дигитализиране и последващо запазване, в стандартизирани и унифицирани днес дигитални формати, е наложително.
В богатото на такива оригинални ръкописи хранилище на БАН и по-специално към Кирило-Методиевският научен център, подпомогната от европейско финансиране, беше предприета такава дейност. Хиляди страници и томове, сортирани грижливо бяха съхранени по този начин и в дигитален вид.
За някои по-нови и хартиени оригинали бе възможно директно сканиране. Други бяха дигитализирани от микрофилмова сбирка. За онези обаче, които не могат да се сканират се използва една схема на заснемане, подобна на репродуциране на книги.
След проведен конкурс бях избран за тази част от дигитализацията. Направих тестови снимки и грижливо подбрах такива условия на заснемане, при които оригиналите да бъдат показани не само като максимална четливост, но и в точен цвят, относителни размери, структура и т.н. Особено внимание отделих при подбора на оптиката. Деформирани от вековете, много от втвърдените вече страници не позволяват напълно равно и плоско отваряне.
За да се избегнат линейните деформации и изкривявания избрах сравнително дългофокусен репро-обектив с изключителна острота и напълно коригирани хроматична и други аберации.
Работната бленда трябваше да бъде достатъчно свита, за да се достигне оптимална резолюция по цялата площ на формата и едновременно по-голяма дълбочина на остротата, за да се разпредели фокуса и в относително неравните участъци на листовете.
За осветление предпочетох студийни електронни светкавици, които освен пълна повторяемост на резултатите, гарантират и кратка експонация срещу “трепване” на добре фиксираната камера и последващо размазване на текста. Друго предимство на това осветление е, че не нагрява тези чувствителни оригинали. Внимателно се отгръщаха хилядите напоени с история пергаменти, като използването на ръкавици е препоръчително. Предпочетен бе черен фон (там, където се вижда).
За сравнителен контрол на размерите и цветовете се поставят, при мащабирането за всеки том, контролните цветни таблици на KODAK. За Формат на дигиталните изображения избрахме два варианта за всеки оригинал. Единият е “работен”, със задоволителна резолюция, в универсален JPEG формат. Вторият е в “суров” RAW формат, с максимална резолюция, за употреба със завишено качество при публикации, изложби и т.н.
Работата, макар и монотонна, изисква много търпение, съсредоточеност и постоянство, но възнаграждава с получените резултати. Още преди окончателното завършване на проекта бях окуражен, от получените одобрителни бележки на наши и чуждестранни ползватели на готовите файлове.
Статията позволява да се надникне в процеса на дигитално архивиране, който е уникално важен за нашата писменост и култура. Благодаря! Не осъзнавах, че са необходими толкова специфични условия от гледна точка на фотографската техника…
Има ли някъде публично достъпни примери за резултатите от този проект, или те са предвидени само за експертите? Би било добре, ако БАН направи поне част от тях достъпни за широка публика.
Добре би било наистина, архивният масив да бъде достъпен и свободно, онлайн, като едно безспорно културно наследство със световно значение. В обсега на специалистите за сега, надявам се скоро и това да бъде постигнато. В сайта на Кирило-Методиевски научен център към БАН (КМНЦ) има вече предвиден такъв линк: http://www.kmnc.bg/?info=91