Желанието ми да споделя мисли по темата възникна наблюдавайки израстващите в Арт-Колеж по екранни изкуства по-млади колеги, на които водя занимания. Повечето от тях определено се сблъскват за пръв път с предизвикателствата на професията. Според неотдавнашна промяна в структурата за обучението им, те следва да се насочат към едно от две възможни направления в специалността “фотография”, а именно – репортажна или приложна (основно студийна). Поради недобре уточненото понятие “приложна” фотография често при тях (и не само) възниква неяснота. При “репортажната” нещата са дефинитивно по-ясни сякаш. Действително, твърде общото понятие “приложна” често обърква .

Нека заимстваме опит и погледнем към други изобразителни жанрове в новите реалности. Приложна графика се изучава в “Национална художествена академия“. Насоката на тази специфична професионална дейност основно е свързана с приложение в книгоиздаване, реклама, дизайн и мода, плакат, пространствено оформление и други. Подобен смисъл има понятието „приложна” във фотографията. От това, че продуктът на подобен вид фотографски задания се ПРИЛАГА утилитарно, съобразено винаги с предварителен проект (план, скица или “layout”- от англ.) идва и наименованието на този раздел. Трудно е да се рамкира строго обхвата й, но със сигурност всички ежедневно виждаме стотици продуктови опаковки и етикети изградени чрез фотоснимки. На въздействието на снимки разчитат и десетки билбордове, рекламни плакати, флаери, фолиа и корици в списания, карета във вестници, мултимедийни елементи в интернет или при визуализация на ПР-акции и много други.

Какво все пак е общо в това многообразие от приложни фото-изображения? От една страна, почти винаги се забелязва сериозна намеса и ретуш с вездесъщия Фотошоп. Понякога самото снимане е съобразено с предварително замислена артистична редакция, изменяща до неузнаваемост фотографираната първоначална реалност. И ако това е недопустимо при фоторепортажа и фотожурналистиката, по етични причини, то тук е включено “по подразбиране” за подобряване на общия ефект.

Има обаче и друго. Живеем в епоха на много бурни промени, високите технологии буквално помитат установени норми и представи, господствали с десетилетия. Невъзможното вчера, днес е обичайна реалност, а утре – самоподразбираща се необходимост… Специалистите по медии наричат революционно развитието на интернет и информационните технологии. Много бързо пространството, заемано до скоро от телевизия и радио, дори телефони и печатни прес-издания се измества от възможностите в интернет мрежата. Прави се аналогия с прогреса, последвал откриването на книгопечата от Йоханес Гутенберг (1398 – 1468), дал мощен тласък на духовното развитие в Средновековието. Разликата обаче е, че сега обхватът е глобален и всестранен, а скоростта – шеметна.

Това невероятно бързо развитие на технологиите даде в ръцете на почти всеки, дори и чрез неразделния мобилен телефон, удивително “способна” фото и кино камера, практически неограничени от консуматив. Толкова повече това важи за по-специализираните фотоапарати. Това, както и модерният днес култ към развлечение и забава (fun), създаде идеалните условия да се снима всичко, навсякъде и непрекъснато. Дори без някаква идея или цел – просто така. Това, разбира се, радва както снимащи и снимани, така и разглеждащите мигновено споделяните милиони снимки и фото-закачки. Бизнесът с услуги и устройства “побиращи” и (уж) надеждно съхраняващи лавината от дигитални изображения (чаровно подредени нули и единици) просперира. Колегите, професионално отразяващи събития също печелят от бързината, автоматичността и надеждността на “видяните” мигновено готови кадри.

На този фон нека насочим поглед към постановъчната приложна фотография. Какво всъщност е “постановъчна” фотография (определяна така от моя учител по Художествена фотография Петър Бакалов)? За разлика от “рефлексивната” (както пак той нарича репортажната) – защото бързината на рефлекса, усетът за събитие, а нерядко “острите лакти” и физическа издръжливост са решаващи за успешните кадри в репортажа. При постановъчната, от друга страна, най-често се използва грижливо оборудвано за определен вид снимане студио. Бързината рядко е критичен фактор. Тъкмо напротив, по-често спокойната, креативна и екипна работа е предпоставка за успех. Както аз го виждам, забавлението в тази дейност може да се случва винаги. Дори и много преди облагите от новите технологии да я застигнат. Причината е в свободата и творческото начало при създаване на постановката. Внимателно се оглежда детайлът, избира се най-подходящо осветление, контролира се контраст, композиция, цветност и рисунък. Също така гледна точка, подходяща оптика, фон, атмосфера (слънце, роса, дъжд, сняг, задименост, вятър) и всички останали атрибути от творческия арсенал на твореца-фотограф.

Постановъчната фотография много напомня на снимките на кино в павилион. В помощ е екип от професионални стилисти, аранжори, гримьори, дизайнери. Когато се портретира лице (сесия – според жаргона днес) се работи с модела и за постигане на желаното настроение. В контакта между снимащ и сниман не се намесва смущение от градска среда или природни капризи. Изгражда се само нужната настройка и визия. Още повече това важи за снимане на предметни композиции без хора и животни. Понякога съзнателно се работи бавно, с прецизност може да се изфинва кадърът. Формата има превес над съдържанието и количеството кадри. Ако при фоторепортажа всеки един допълнителен кадър е от полза, защото може да е регистрирал сюжетно важна брънка от събитието, то при постановката творческото усилие е в успешното й създаване. Самата регистрация е повече технически акт. Всеки може да го извърши. Тъкмо за това акцент в приложната /постановъчна работа са уменията за работа в студио. Умелото прилагане на професионално осветление и богат набор аксесоари буквално и най-пълно позволява да се материализира смисълът, вложен чрез старогръцкото значение на думата фотография – „светлопис”.

В този смисъл ретушът с Фотошоп е последващ етап (пост-продукция) и ако не е творчески включен в замисъла на самото снимане, не би следвало да си присвоява от професионалното усилие в снимачния етап. Всеки опит да се „компенсира” снимачна немощ и непрофесионализъм с мощен ретуш и Фотошоп личи доста, особено за по-критичното око. В снимачния етап са много удобни възможностите на технологиите, позволяващи да се свърже директно дигиталната фотокамера с компютър (Tethering) и така да се улесни постановъчната дейност, както и креативното обсъждане на работните етапи в реално време между съавтори и възложители . Пренебрежителното отношение към снимачната фаза като просто „щракане” достъпно за всеки , за сметка на прехвърляне творческата и техническа отговорност на вълшебника „Мерилин”, законспириран във Фотошоп, е много погрешно. Така не само се натоварва постпродукцията с часове безсмислен труд пред компютъра, но често и очакванията са непосилни за реализиране. Ето защо съвестното и професионално грамотно отношение към приложната студийна фотография не е изместено от съществуването на мощни, редактиращи изображенията програми като Фотошоп. Тъкмо напротив – в синергията им с перфектното професионално качество на снимките, създавани в студио от квалифицирани фотографи, е постигането на отлични крайни резултати.